Телевизия от Хелзинки снима в Пловдив и на Ламанша щастливото събиране

Телевизия от Хелзинки снима в Пловдив и на Ламанша щастливото събиране на барабаниста Лазар Антонов и щерка му, които се търсят от години

27-годишната финландка Ерика Хутунен съумя да открие българския си татко Лазар Антонов 9 година откакто стартира да го търси. Таткото се разплака от благополучие, че най-сетне може да прегърне момичето, с което пробва да се свърже от 27 година

Най-неочаквано Ерика откри в Пловдив и 81-годишната си баба, чичо и братовчедка, както и по-малък брат във Франция, за които не подозираше.

Намирането cтана c pешаващата интервенция на програмата за cъбиpане на pазделени родственици на финландската телевизия Find My Family ( “Намери моето семейство ”) и “24 часа ”.

“Не можете да си визиите какво значи това за мен. Опитвах да намеря татко си повече от 9 година, откогато научих за него. Пробвах какво ли не, писах на доста хора с това име, които открих, единствено вие успяхте ”, споделя през сълзи младата жена.

Барабанистът Лазар Антонов и щерка му Ерика минути откакто се виждат за първи път.

Още по-щастлив е барабанистът Лазар Антонов, който от години живее в Северна Франция: “Няма и ден в последните 27 година, в който да не съм мислел за щерка си. В началото пращах във Финландия дребни подаръчета за всеки рожден ден, само че те се връщаха. Явно майка й отхвърляше да ги одобри и да й ги съобщи ”, споделя горчивия си опит таткото.

Българо-

финландската сага

стартира преди повече

от 27 години,

а на 31 май се ражда дребното момиченце Йеника. Месеци преди този момент българинът Лазар Антонов, който работи като музикант близо до Хелзинки, се е среща с майка й. Двамата остават известно време дружно. Жената обаче има други проекти. Съобщава на Лазар, че е изгубила бебето, което носи, и се омъжва за различен.

Години по-късно българинът схваща напълно инцидентно, че момиченцето се е родило. Вярва, че Йеника е негово дете, и стартира да пробва всичко, с цел да потвърди бащинството си. Даже

подава иск в съд във

Финландия, с който

упорства

магистратите

да го признаят

за неин татко

Съдът обаче заключава, че татко на детето е оня, за който майката се е омъжила преди раждането.

“След доста опити да се свържа с щерка си видях, че е безсмислено, и се отхвърлих. Цялото ми семейство в Пловдив, всичките ми другари и познати знаят, че имам щерка във Финландия и през годините съм правил всичко допустимо да я намеря. Винаги съм се надявал, че рано или късно това ще стане и истината ще излезе на бял свят. Не знаех по какъв начин тъкмо ще се случи, само че бях сигурен! И в най-смелите си фантазии обаче не съм си представял, че тя ще ме потърси ”, споделя мъжът.

Ерика (вляво) щастлива, че е намерила баба си и братовчедка си още при първото си идване в Пловдив.

Дъщеря му живяла в

цялостно незнание за

същинския си татко до

18-ата си година

От дребна и казвали, че е финландка. Никой не споменавал, че в жилите й тече и българска кръв.

За детството си споделя, че е могло да бъде и по-щастливо. Отношенията с родителите й не били гладки. “Имах мъчно детство, усещах се пренебрегвата и неразбрана. Още като бях дребна, имах чувството за напрежение сред мен и брачна половинка на майка ”, споделя младата жена.

Един ден в долап в дома им в малко градче близо до Хелзинки инцидентно попада на документ, който разкрива, че мъж на име Лазар Антонов с адрес в българския град Пловдив е посочен като неин татко, а брачният партньор на майка й – единствено като брачен партньор. Разбира, че бащата желал да бъде част от живота й, борил се е за нея, желал е да получи бащинство, не си е тръгнал просто по този начин, само че майка й се омъжила за финландец, преди да роди, и той автоматизирано бил вписан като татко на момичето.

Тийнейджърката била толкоз стъписана, че не знаела какво да прави. Първото, което й хрумнало, било

да вземе скрито

документа, да го

копира скришно

и да го върне на мястото му. Така и направила.

В идващите 9 години той става най-ценният пай хартия, който има и с който не се разделя в никакъв случай. С него без знанието на майка си и брачна половинка й смелото момиче взема решение да разбере истината за себе си и стартира търсенето на хипотетичния си татко в България. Пробва какво ли не. Попада на разнообразни страници в интернет, чуди се дали татко й не си е сменил името, търси аналогия, пита се що за човек е – добър ли е, неприятен ли е…

Първоначално пази информацията за себе си и не я споделя с майка си. Но откакто

майка и вижда, че е

звъняла на непознати

телефонни номера, стартира да я разпитва и научава, че момичето знае истината. Отказва обаче да й опише повече.

Скоро по-късно момичето взема решение да напусне фамилията си и да заживее единствено. Преди няколко години стопира контакта с майка си и прави първите решителни крачки за изясняване на своята еднаквост.

Първо взема решение да смени името си, тъй като не желае да има нищо общо с предишното. “Чакам решението на съда ”, споделя момичето, което още преди този момент стартира да назовава себе си Ерика.

Ерика с чичо си Димитър в центъра на Пловдив СНИМКИ: АВТОРЪТ И АРХИВ

Втората стъпка е да си направи

тест за доказване

на родословие

При него се сканират повече от 100 сектора от самостоятелното ДНК, с цел да се дефинира биогеографското процентно съответствие – т.е. каква част от гените, които човек носи, са унаследени от четирите основополагащи групи от популацията на земята.

Когато получава резултатите, подозренията и се удостоверяват. Тестът демонстрира, че в жилите й тече освен финска, само че и огромен % балканска, в това число гръцка кръв.

Да, родът ни по бащина линия идва от Гърция, споделят по-късно при срещата българските родственици.

Когато се снабдява с скъпия документ за родословие, Ерика взема решение да предприеме още по-смела стъпка – да се обърне към финландското предаване за разкриване на близки Find My Family. Те пък, от своя страна, потърсиха известната графа на “24 часа ”, която търси хора по целия свят.

Първото пътешестване на Ерика до родината на татко й е цялостно с незнайни. Вече знае сигурно, че преди време той е желал да бъде част от живота й, само че тъй като не е съумял, се е отказал. Сега се чуди дали след толкоз доста години това не се е трансформирало, дали той не я е не запомнил, с какво се занимава, има ли семейство, по какъв начин ще я одобри.

Изпълнена е обаче с вяра. Вече е научила 2-3 думи на български и даже той да я отхвърли,

желае да го види и да

му каже съкровената

дума “татко ”

Иска да му каже още, че знае за опитите му да бъде неин татко и че не му се сърди, че не е съумял да направи нищо повече. Планира, в случай че всичко мине добре, да слагат ново начало. Не желае да чака още години, с цел да стартира на чисто. Но в случай че той към този момент не желае тя де е част от живота му, ще го разбере.

Минути откакто каца в София, Ерика пътува към с. Голям чардак, на към 30 км от Пловдив. Там в изборните описи попада човек със същото име като този, който търси. Това й дава вяра, че ще го откри. Селото не е огромно – все някой може да го познава.

Лазар Антонов с обичаните си барабани във Франция…

По пътя е удивена какъв брой красива е родината на татко й. Споделя, че е тук за първи път, само че има възприятието, че се завръща вкъщи. Надява се това да не е последният път, в който идва. 

Намирането на Лазар се оказва същинско предизвикателство. Макар че

мъж с такова име е

регистриран в

изборните

описи,

никой в селото, в което живеят към 700 души, не е чувал за него. “Роден съм тук преди 72 години, тук пребивавам, откогато се помня, не познавам подобен човек ”, отсича локален, който е седнал на раздумка до партизанския монумент в центъра на селото. В желанието да помогне той звъни на кмета, само че и той не познава Лазар.

Когато Ерика е съвсем обезверена, мъж на междинна възраст оповестява, че името на търсения мъж му звучи познато. Човекът, за който си мисли, живее от години във Франция и има брат, който е юрист в Пловдив. С нова вяра Ерика се насочва към града под тепетата. Юристът Димитър Антонов е повече от сюрпризиран. Потвърждава, че брат му Лазар живее във Франция, само че отхвърля да даде повече информация, преди да знае аргументите. Когато схваща, че момиче от Финландия търси татко си със същите имена, леко повдига завесата –

цялото семейство на

Лазар знае за

съществуването на

финландска щерка

и от години се вълнува дали ще успее да я открие.

В мига, в който научава това, Ерика не устоя на напрежението и припада. Когато идва на себе си, е щастива, че единствено след няколко часа ще се запознае с чичо си. В главата й има толкоз доста въпроси и се надява, че той ще може да й отговори. Когато схваща, че е някогашен арбитър и прокурор, малко се тормози. Чуди се дали ще издържи “теста ”.

Когато се срещат, той в действителност й задава доста въпроси. Тя се притеснява дали това няма да затрудни срещата с татко й. Страхува се, че всеки идващ въпрос може да докара до умозаключение, че срещата е невъзможна. Успокоява се, когато схваща, че многото въпроси са естествени – българското семейство на Лазар е живяло в неопределеност толкоз доста години.

Постепенно ледовете се стопяват. Сълзи пълнят очите на момичето, когато споделя на чичо си за тъжното си детство. Споделя по какъв начин

преди 9 години е

схванала, че татко и

е българин и е

почнала да

го търси

…и с една от групите, в които свири. Той е в средата.

Когато му демонстрира резултатите от теста за родословие, първичните му паники се стопяват – повече от 50% от гените на момичето са балкански, а историята е напълно същата като тази, която знае от брат си. 

Когато Ерика споделя с чичо си терзанието, че след толкоз доста време татко и може да е опитал да я не помни, той я успокоява, че дори в противен случай – през последните години я споменавал от ден на ден и все по-често заявявал, че ще си върне дъщерята.

Чичото е подготвил и изненада – среща я с баба й Ванча и с щерка си. “Лазар ми споделяше, че има щерка, само че от време на време се съмнявах в думите му, тъй като в никакъв случай не ми сподели фотоси. Сега се убеждавам, че е истина ”, споделя майката на Лазар и не може да се нарадва на внучката си. Ерика се среща и с братовчедка си, дори намира физическа аналогия сред двете. Трогната е от топлотата, с която я одобряват. А когато баба й споделя, че татко й постоянно е приказвал за нея, Ерика е същински щастлива и няма самообладание да го види.

Братовчедка й демонстрира видео на таткото в Youtube. Eрика е шокирана – към този момент го е гледала, когато опитвала да търси татко си. Най-после схваща за какво той не идва на тази първа среща – тъй като от години живее във Франция.

Минути по-късно чичото на Ерика звъни на брат си.

Сълзи рукват от

очите на момичето,

когато чува за първи път гласа на индивида, който търси от години. Първите думи, които чува насреща, са: “Най-после да те открия! ”

Момичето преглежда фотоси, гледа клипове на групата, в която баща й е барабанист, и намира толкоз общи черти посред им – и тя се занимава с изкуство, от време на време работи като диджей, стартира да мечтае да създадат някой креативен план дружно.

И таткото не е на себе си от наслада. “Тази история раздруса живота ми. Искам по най-бързия метод да видя детето си и да го прегърна ”, вълнува се мъжът.

Ден по-късно Ерика отлита за Париж. Оттам до Кайен, Северна Фанция, където живее и работи татко й, са към 3-4 часа с трен. По пътя споделя, че България ще и липсва. Щастлива е, че фамилията й не я е не запомнило, че са мислели и говорили за нея през годините. Още по-щастлива е, че напълно скоро най-сетне ще се срещне с татко си. Осъзнава, че и за него това е бил дълъг и сложен интервал, в който е знаел, че има щерка, само че не може да я вижда.

Когато най-сетне

потъва в

прегръдките му,

е щастлива и не желае

да го пусне

Разбира, че и тя му е липсвала, макар че той не го показва с думи. Таткото демонстрира картичките, подаръците и фотосите, които пращал за рождените й дни. Писал е красиви думи, които не са стигнали до нея. Сега най-сетне са в ръцете й и когато й домъчнее, ще може да ги огледа и те да й припомнят за него.

Двамата не могат да се нарадват един на различен. Разбират, че ще мине време, до момента в който се опознаят. Баща й я успокоява, че имат цялото време на света. Дава й да разбере, че той и цялото семейство желаят връзката им да продължи. Ерика обаче би трябвало да потегля за Финландия.

Планът бил да остане един ден, само че гостуването продължава повече от два. Ерика споделя, че възнамерява да стартира работа, да печели пари, с които ще може да пътува и да се вижда по-често с татко си. Въпреки дистанцията счита, че към този момент има тласък да живее живота си пълноценно. Чувства, че е намерила парченце от себе си, която е считала за изгубена.

Дни по-късно изненадите не стопират. Момичето получава първо писмо от брат си, за който не е подозирала.

Инфо: 24 часа